„Покривните култури трябва да решават точно конкретния проблем" – интервю с Борис Коев

Покривните (междинните) култури са доказана практика за подобряване на почвеното плодородие и ограничаване на ерозията. Но откъде да започнеш, какво точно да сееш и защо – въпроси, с които много стопани се борят сами.

Борис Коев е един от малкото хора в България, посветили се на тази тема системно. Той е CEO на AgroVar – иновативна платформа, която използва AI и машинно обучение за анализ на климатични и почвени данни и генерира персонализирани препоръки за миксове от покривни култури за всяко поле. AgroVar управлява над 700 000 декара записана площ и е домакин на първата национална въглеродна програма в ЕС, регистрирана в глобалния екологичен регистър VERRA. Зад компанията стои практика, изградена с години в полето – Борис идва от земеделско семейство от русенското село Тръстеник и сам е преминал пътя от фермер до технологичен предприемач в агробизнеса.

Потърсихме го за pokrivni.com – платформата за качествени семена от алтернативни, покривни и медоносни култури, пшеница, ечемик и тритикале – за да поговорим за камелината (Camelina sativa) и изкуството да избираш правилния покривен микс.

Аз съм потомък на земеделско семейство. Баща ми се занимава със земеделие от края на 80-те години, а в началото на 90-те стана председател на земеделската кооперация в Тръстеник – и така е до днес. Животът ми от дете е свързан с полето. Като малки, всяко лято бяхме на жътва с комбайнерите.

След гимназия, от 2009 г., започнах да помагам в административната дейност на стопанството, и едновременно заминах да уча в Англия. Завърших бакалавърска степен по Бизнес мениджмънт в Университета Брунел, Лондон. Но винаги съм смятал, че има достатъчно възможности в България – нямах намерение да оставам в чужбина.

От 2016 г. се занимавам и с производство, а от 2019 г. фокусирах вниманието си изцяло към консервационни практики, покривни култури и почвено плодородие. Четях статии, научни журнали, следях фермери, работещи с тези практики от дълги години. Оттам се роди и идеята за AgroVar – платформа, която прави тази информация достъпна и приложима за всеки стопанин.

Покривните култури са доказано работеща практика. В нашето стопанство ги засяваме от 2015 г. Тогава нашумяха мелиоративните репи – засяхме по препоръка на колеги, но резултатът не беше като при директното торене. Тогава не бяхме достатъчно подготвени: коя е правилната култура, при какви условия, кога да се засее. И до днес тези въпроси стоят пред много стопани.

Именно там AgroVar запълва празнината – платформата анализира данните за твоето поле и за секунди генерира препоръка за микс, без да е нужен специалист на място. Но преди технологията, трябва да разберем защо изобщо ги сеем.

Прилагането на покривни култури е изключително стара практика – има данни, че са използвани още преди Римската империя, като основен начин за поддържане на продуктивността на почвата. Дълго време земеделците ги гледаха главно като инструмент за субсидии по ОСП. Проблемът е, че много стопани не могат да си дадат сметка колко реално печелят – заради оскъдната информация на български. Институтите в България не се занимават сериозно с тази тема. Ние в AgroVar видяхме тази празнина и решихме да я запълним с технология и данни.

Моят съвет е да си зададе честно един въпрос: проблемите с намалената продуктивност – свързани ли са само с климата, или имат силна връзка и с почвената деградация?

Ерозията назрява бавно. Пролетта на 2020 г. за първи път видях прашна буря в нашия район – небето беше кафяво, без облаци. Нагледен пример за ветрова ерозия. При хълмисти терени водната ерозия отмива горния почвен слой. Наблюденията ни показват, че ерозията изключително силно влияе на продуктивността. Именно тези данни стоят в основата на препоръките, които AgroVar генерира за всяко поле.

Най-важното е да познаваме почвите си – да знаем от какво се нуждаят и какъв конкретен проблем искаме да решим. Разнообразието идва на по-късен етап. Особено в началото, покривните култури трябва да решават точно конкретния проблем.

Например – всяка култура с добра влакнеста коренова система може да подобри структурата на повърхностния почвен слой. Но ако имаме проблем с минералното съдържание, трябва да подберем видове, които снабдяват почвата с минерали или отключват вече блокирани такива. В AgroVar CC сме рейтинговали над 35 култури по тези параметри – платформата прави тази оценка автоматично за конкретното ви поле.

Важен извод от изследванията: когато покривните култури са добре подбрани, те допринасят една към друга. Комбинацията значително надхвърля по ефективност монокултурното отглеждане на същите видове поотделно.

При отглеждане на царевица – в рамките на един производствен цикъл – приложихме комбинация от покривни култури и директна сеитба. Резултатът беше значително намаляване на видимата ерозия. Царевицата там остана зелена най-дълго спрямо останалите площи. Там, където имаше най-силна ерозия, петната впоследствие намаляха значително.

Камелината е едногодишна маслодайна кръстоцветна култура (Brassicaceae) с произход от Югоизточна Европа и Западна Азия – счита се за една от най-древните култивирани маслодайни растения в света. Семена за производство можете да намерите в pokrivni.com – платформата на Сортови Семена ЕАД (seeds.bg).

Вегетационен период и устойчивост. Само 110–130 дни вегетация, добра студоустойчивост и много добра сухоустойчивост – качества, които я правят подходяща за включване в различни сеитбообороти и като покривна/междинна култура дори при по-трудни условия.

Ползи за почвата. Осигурява бързо почвено покритие, което ограничава ерозията и потиска плевелите. Кореновата система подобрява структурата и подпомага усвояването на хранителни елементи от по-дълбоките почвени слоеве.

Като предшественик. Като кръстоцветна, прекъсва цикъла на болести и неприятели при житните и подобрява фитосанитарното им състояние. След нея често се наблюдава по-добро развитие на пшеница и ечемик.

Болести и неприятели. По-устойчива от рапицата, изисква по-малко растителнозащитни мероприятия. В отделни случаи – бълхи, рапичен цветояд, алтернария, склеротиния.

Стопанско значение. Семената съдържат 35–45% масло, богато на Омега-3 мастни киселини – с приложение в хранителната, козметичната и биогоривната индустрия. Ниските изисквания към почвено-климатичните условия я утвърждават като перспективна култура за устойчиво земеделие в условия на климатични промени.

Кога и как да изберем подходящия микс? Кога е най-подходящият момент за сеитба? Кога да терминираме покривните култури? – отговорите очаквайте във Втора част на интервюто с Борис Коев, публикувана скоро в pokrivni.com.