„Лупината е едно от най-умните решения в съвременното земеделие" – интервю с Мариела Йорданова

Мариела Йорданова е изпълнителен директор на Сортови Семена ЕАД (seeds.bg) – компания с традиции в семепроизводството, базирана в Разград. Дружеството предлага сертифицирани семена от пшеница, ечемик, тритикале, люцерна, слънчоглед и царевица, заедно с пълен пакет от услуги: заготовка, обеззаразяване, пакетиране и транспорт. Зад марката стоят над хиляди доволни клиенти и партньорства с български, международни институти и водещи световни компании като Saaten Union, LG Seeds, Syngenta, KWS и Lidea. Всяка година Сортови Семена организира Ден на пшеницата в Кубрат – събитие, което се е превърнало в традиция за земеделците от Североизточна България.

С повече от 30 години личен опит в семепроизводството Мариела Йорданова е един от най-авторитетните гласове в бранша. Срещнахме се, за да поговорим за лупината (Lupinus spp.) – култура, която Сортови Семена предлага и активно промотира като решение за по-устойчиво и по-рентабилно земеделие.

Лупината е от семейство Бобови – Fabaceae. Може да бъде едногодишно или многогодишно растение, с много добре развита коренова система и характерни палмовидно сложни листа. Произхожда от Средиземноморието и Америка. В земеделието се отглеждат главно три вида – бяла лупина (Lupinus albus), синя (Lupinus angustifolius) и жълта (Lupinus luteus). Всеки вид има своите предимства, но като цяло агрономическата им стойност е висока и при трите.

Защото дава изключително много обратно на почвата. Мощната коренова система прониква дълбоко в почвените слоеве, разбива уплътнените хоризонти и подобрява структурата по начин, по който малко други култури могат. Но може би най-важното е, че като бобова култура лупината фиксира атмосферния азот чрез симбиоза с грудкови бактерии. Тя буквално зарежда почвата с азот и органична маса – и го прави безплатно, без да изсипваме минерални торове. В контекста на нарастващите производствени разходи това е огромно предимство.

Огромна полза. След лупина почвата остава добре структурирана и богата на биологично фиксиран азот. Това директно намалява необходимостта от азотно торене за следващата култура – и съответно разходите. Лупината е отличен предшественик за житни, слънчоглед и царевица. Когато я включим съзнателно в сеитбообращението, разликата се вижда още следващата година. А ние в Сортови Семена винаги сме казвали: правилното сеитбообращение е най-евтиното „торене", което един стопанин може да си позволи.

Много. Семената съдържат между 30 и 40% протеин – изключително висок дял. Използват се за фураж, за хранително-вкусовата промишленост и като суровина за преработвателния сектор. Глобалният интерес към лупината нараства бързо – тя се утвърждава като устойчив и достъпен растителен протеин в условията на зеленото и екологичното земеделие. Пазарът се отваря, и то сериозно.

Основните параметри са прости. Сеитбена норма – 16 кг на декар. Сеем в първата половина на март. Вегетацията е около 150 дни, така че времето е добре изчислено за нашите условия. При борбата с плевели лупината е чувствителна на имазамокс, но той може да се прилага с намалена норма. Тук е важно да се работи с агроном, защото дозата има значение.

Честно казано – много по-добре от повечето бобови. За петте години, в които произвеждаме лупина, не сме срещали вредители с икономическо значение. При патогените е по-устойчива от грах и фий. Следим посевите разбира се, но тя не е капризна. Това я прави особено привлекателна за стопани, които търсят нискорискова покривна и фуражна култура.

Ще му кажа следното: в едно поле с лупина едновременно получаваш покривна култура, азотна тор за следващия сезон, добра предшественичка и висококачествена суровина, ако решиш да я реализираш. Не са много культурите, от които да вземеш толкова. В Сортови Семена вярваме, че бъдещето на устойчивото зърнопроизводство минава именно през такива умни агрономически решения – а лупината определено е едно от тях.