Овесът и пролетният ечемик печелят позиции в стопанствата

През изминалия пролетен сезон се наблюдава засилен интерес към семената за пролетен ечемик и овес. Двете култури, които доскоро оставаха в периферията на сеитбооборота, отново намират място в плановете на българските стопани — и то по няколко напълно различни причини.

„Търсенето беше осезаемо и при двете култури, но с различни мотиви зад него", казва Мариела Йорданова, семепроизводител и зърнопроизводител.

Интересът към овеса има няколко обяснения. Една част от търсенето идва от животновъди, които отглеждат овес за смески с бобови култури. Това е и една от причините за сериозния интерес към граха през сезона — двете култури често вървят заедно в производството на висококачествен фураж.

Другата група производители са земеделци, които — поради неблагоприятните условия през есента — не са успели да засеят зимни житни култури. За тях овесът е логичният начин да не се остави площта неизползвана.

Допълнителен фактор е необходимостта от включване на четвърта култура в стопанствата за изпълнение на изискванията за диверсификация при директните плащания. Овесът се вписва естествено в тази роля, без да измества основните култури от плана.

Макар площите с овес в България все още да са сравнително ограничени, културата има потенциал за развитие. „Овесът е сравнително лесен за отглеждане", посочва Йорданова. Технологията включва няколко ключови момента — навременен контрол на пиявицата, недопускане на прекомерно сгъстяване на посева и избягване на пренаторяване.

Приложението на овеса е разнообразно. Освен като ценен фураж в животновъдството — за смески, бали и производство на зърно — културата все по-често намира приложение и при зеленото торене. Все по-широко търсене има и в хранително-вкусовата промишленост, където овесът се утвърждава като култура с ясен пазар и добавена стойност.

Интересът към пролетния ечемик също е свързан с необходимостта от компенсиране на пропуснати есенни сеитби. Културата често се използва за спасяване на площи, когато в сеитбооборота е предвидено житно растение, но поради различни причини не е било възможно навременното му засяване или се е наложило презасяване.

Въпреки че потенциалът за добив при пролетния ечемик обикновено е по-нисък в сравнение със зимните форми, той позволява да се запази планираният сеитбооборот и да се оползотворят площите.

„Поради по-кратката вегетация и липсата на есенно братене, генетичният потенциал на пролетните ечемици по правило е по-нисък. Но всяко правило има своите изключения. Миналата година при нас пролетният ечемик даде резултат, сравним със зимните посеви, благодарение на правилната технология и добрия предшественик — лупина", посочва Йорданова.

Йорданова отбелязва още една устойчива тенденция — нарастващото търсене на семена от твърда пшеница. Интересът към тази култура се увеличава дори в северна България, която традиционно не се счита за основен район за нейното отглеждане.

Общата картина е ясна: българските стопани все по-често търсят култури, които им дават гъвкавост — да реагират на времето, на пазара и на изискванията за диверсификация, без да губят рентабилност.