Какво знаем за камелината и може ли тя да стане новата рапица?

На въпроса „Може ли камелината да стане новата рапица?" търсим отговор в новата статия от поредицата „В търсене на нови култури" в Агри.БГ. В нея разказваме за медоносни, междинни и маслодайни алтернативни култури, които земеделският производител Мариела Йорданова изпитва в реални полеви условия, заедно с агрономи и експерти.

Макар да е позната още от древността, днес камелината (Camelina sativa) се завръща като възможност за диверсификация на стопанствата — заради сравнително ниските производствени разходи, добрата устойчивост на засушаване и потенциала за различни приложения.

„Миналата година видях камелината за първи път и сме изключително впечатлени. Колкото повече работим с нея, толкова повече ни убеждава, че има място в стопанството", споделя Мариела Йорданова. По думите ѝ маслодайната култура е сред най-интересните възможности за разширяване на сеитбооборота и в бъдеще може да заеме по-големи площи.

За агроном Стефан Гроздев практическият опит с камелина започва през 2023 г., но първите резултати не са били напълно успешни. „Разчитахме основно на наличната информация, но впоследствие изградихме собствена технология на база наблюдения и опит", разказва той.

Вегетационният период е сравнително кратък — около 110–130 дни. Благодарение на бързото си развитие културата образува плътно почвено покритие, което ограничава ерозията и потиска плевелите.

Едно от най-силните качества на камелината, което екипът установява в практиката, е способността ѝ да потиска плевелите. Това става ясно след промяна в сеитбената норма, когато по-гъстият посев значително ограничава развитието на плевели — справя се добре както с дивия овес, така и с поветицата, проблемен плевел особено при безорните технологии.

От производствена гледна точка се отчитат и по-ниски разходи в сравнение с рапицата. При проведените опити технологията включва ограничено азотно торене, едно фунгицидно третиране и две биостимулации, а добивите достигат близо 200 кг/дка, споделя агрономът.

Според Мариела Йорданова културата има потенциал и като алтернатива в условията на все по-непредвидим климат: „Рапицата вече носи повече риск, а царевицата постепенно отстъпва в нашия район. Камелината може да се превърне в една от културите, които ще осигурят по-добра диверсификация".

Експертът по покривни култури Борис Коев допълва, че едно от предимствата на камелината е дребното ѝ семе, което позволява да бъде включвана в различни миксове от покривни култури и технологии. Културата пониква бързо, отличава се с добра студоустойчивост и сравнително лесно се управлява в полето.

По думите му при терминиране с глифозат във фаза първи цветонос растенията изсъхват, но остават изправени. Така след сеитба на царевица стъблата образуват своеобразни „клечки", които наподобяват ефекта от жътва със стрипер хедерите — изправената растителна маса намалява скоростта на вятъра непосредствено над почвената повърхност и допринася за по-доброто съхраняване на влагата.

„Често се смята, че основният фактор за засушаването са високите температури, но вятърът е този, който най-силно ускорява изпарението на влагата от почвата", обяснява Коев. Именно този ефект е наблюдаван в практиката при технологията strip-till, като подобни резултати могат да се очакват и при no-till земеделие.

Освен агрономическите предимства, според Борис Коев, камелината има и сериозен пазарен потенциал. Причината е, че маслото ѝ попада сред суровините, които европейската нормативна рамка допуска за производство на устойчиви авиационни горива. Допълнително предимство е екстензивната технология на отглеждане, която води до по-ниски въглеродни емисии при производството — фактор с все по-голямо значение за веригите на доставки и пазара на биогорива.

Маслото от камелина намира приложение и в хранителната, и в козметичната индустрии.

По данни от досегашните опити маслеността на семената варира между 35 и 45%, като при определени условия може да достигне и по-високи стойности. Именно съчетанието между по-ниски производствени разходи, сравнително лесна технология, възможности за приложение в устойчивите горива и нарастващ пазарен интерес кара специалистите да определят камелината като една от най-перспективните алтернативи на рапицата.

Семена камелина (Camelina sativa) можете да поръчате на телефон 0899 93 51 05 или през pokrivni.com. Диверсифицирайте сеитбооборота си с една от най-перспективните маслодайни алтернативи на рапицата.